автор: LATINKA-ZLATNA

(превод от македонски)

Ако не те срещна
във фалшивата градина на този свят,
в някои кристални води като бадемов цвят
в една непроходима, отхвърлена нощ,
в някой тъмен вилает, в някой оглупял ден,
ще се успокоиш като есенно откъснат лист
на полунощното слънце.

Ужасната птици ще изчезне тихо,
само някой подземен плач
ще говори с гробен аромат, ще заглуши крачките,
в мрак ще просъска намръщена змия,
а аз, вместо напитка, сърцето си ще пия.

И тогава не знам дали ще осъзнаеш, ти скъпа,
ти клета,
че ни минаха годините като старите пари.

Аз пак ще те търся, аз трябва да те намеря
и да загубя себе си. И дума не ми трябва,
когато търся този хребет; тази неизвестна вечер,
като есенна река, която тече подземно
и плахо, пътувайки през празната страна,
в която ти си вълшебен мехлем на моята рана.

Вярвам, че в някой ад между съзвездията от сълзи,
с бяло сребро ще те срещна,
където смъртта е като празник тлеещ
в душата;
с изгорелите години, където гърмят
горчиви семена, където лудува рис
зад дива кухина. Горчива сълзице, там
трябва да намеря своята следа
като лунна светлина,
като лудо море, което постоянно е загледано нагоре,
където търсейки те аз ликувам о, моя
неизлечима тежка тъга!

А ако не те намеря, в името на нощта,
ще затворя деня в мраморен храм
и ще поискам твоята тънка, звездна снага,
лудуваща като сянка, или сърна,
през кристалните езера на подземието.

Ще те търся, скъпа моя, ще те търся!



ЌЕ ТЕ ПОБАРАМ

Автор: Ристо Jачев, Република Македониja

Ако не те сретнам
во лажната градина на овој свет
во некои кристални води како бадемов цвет
во некоја непроодна ’ртлива ноќ
во некој темен вилает, во некој збудален ден
ќе се смириш како есенски откинат лист
на полноќно сонце.

Пеколова птицо, тивко ќе изчезнеш.
Само некој подземен лелек
ќе збори со гробен мирис, ќе смолчи чекорење
в мрак ќе прос’ска немтурска змија,
а јас место напиток срце ќе си пијам.

И тогаш не знам дали ќе сфатиш ти драга,
ти клета
оти ни мина векот ко книжна монета.

Јас пак ќе те барам, морам да те најдам
и себе да се загубам. И збор не ми треба
кога го барам тој срт, таа непозната вечер
како есенска река што понорнички тече
нестварно што патува низ празна страна
ко ти шо си волшебен мевлем на мојата рана.

Верувам, во некоја ада меѓу соѕвездија од солзи,
со бела срма ќе те сретнам
каде смртта како празник тлее
в душа
со изгорените лета. Каде што грмат
горчливи семиња, каде што лудува рис
зад дива празнина. Горка солзо, таму
морам да ја пронајдам твојата трага
како месечев зрак
како лудо море кое постојано е загледано горе
каде што барајќи те ја лекувам о, мојата
неизлечлива тешка тага.

А ако не те пронајдам, во име на ноќта
ќе го затворам денот в мермерен предел
и ќе ја побарам твојата ѕвезда, тенката става
што како сенка или срна лудува
низ кристалните езера на подземието.

Душо моја, ќе те побарам, ќе те побарам!