И времето прецаква ни стоманата-
ръждата хваща в своя земен двор.
Животът ни се вози в караваната
и губи всякак своя кръгозор.
А ние сме пионки на планетата
и ни размества земен господар.
И винаги сме жертва на кланетата
от този, Боже, или онзи цар.
И ти ли разрешаваш тази кланица-
за "здраве" да се лее тази кръв?
И кой е луд сега за тази баница?
Ръката нека да си вдигне пръв!