(по Иван Методиев)
„И ето на - животът си минава...
И уж боли, а никак се боли.“
Аз съм си аз.
Ти си си ти.
Какво като в двора ни
кудкудякат петли!
Душата е носачката.
Светът се мени –
с отстъпващо, аз
и нахлуващо, ти.
С ирония борави вече
озлоблението му
спрямо мене.
И е толкова красиво…
грозното, доведено до край.