Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 2
Вчера: 1
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 553
ХуЛитери: 5
Всичко: 558

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: durak
:: pinkmousy
:: poligraf
:: LioCasablanca

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПод окото на Господ - 12
раздел: Романи
автор: elder

Катя лесно убеди Оля да и дойде на гости, момичето умираше от любопитство. Таксито вече ги чакаше на спирката. Сутрешния шофьор слезе да им качи саковете в багажника.
–Заповядайте дами, о Оля, това вие ли сте, невероятна бяхте на последното състезание. Такава грация и красота. Вие също –обърна се шофьора към Катя
Катя се подхили, докато сутринта и сега към нея се държеше напълно професионално, сега телохранителя доста активно флиртуваше с приятелката и. Оля откровено се наслаждаваше на флирта и му пускаше аванси. Катя си помисли, че ако пътя беше малко по–дълъг, май щеше да и се наложи да се прибира пеша, за да остави тези двамата насаме. Но спор нямаше, мъжа си го биваше а и флиртаджийството явно му идваше отвътре. Приятелката и умираше да е център на мъжкото внимание. За по нататъшни стъпки обикновено не и стигаше кураж, но във флирта бе в стихията си. Това обичайно бяха и поводите за честите скандали с гаджето и. Катя бе сигурна, че Оля никога не му е изневерявала, но начина по който се държеше можеше да скъса нервите и на най–неревнивия мъж.

–Боже Катя, това е фантастично –Оля обикаляше невярващо из апартамента –толкова е готино –иха... искам в това джакузи, ако може с онзи сладур отпреди малко.
–Стига Оля, ако видиш сладура в джакузито, сигурно ще избягаш с писъци да не те обезчести –Катя и намигна.
–Къде се е дянало това куче, Рекс, манджа, Рекс –извика Катя.
От Рекс следи нямаше обаче.
Катя отвори външната врата и намери там поредния охранител.
–Кучето ми трябваше да е тук, но не го намирам, знаете ли нещо?
–Изведоха го на разходка, опита се да изяде малко мебели –охранителя се усмихна.
–Благодаря ви, бях се притеснила че е сам тук. Ще влезете ли да пиете нещо, с приятелката ми ще си правим кафе?
–Благодаря, но съм на работа, не е разрешено.
–Да ви донеса тук?
–И това не е разрешено, не се притеснявайте за мен – Катя го изгледа съчувствено и той и се усмихна извинително.
–Работа, знаете как е.
–Ами приятно дежурство.
–Благодаря, а за кучето не се притеснявайте, ще ви звънна като го докарат.
Катя звънна на майка си, да дойде и тя, но майка и каза че съседката им се е разболяла и трябва да остане при нея, защото дъщеря и е на работа. Съседката беше самотна майка като Катината и двете жени много си помагаха, Дъщеря и беше със седем години по–голяма от Катя и де факто я беше отгледала, докато майките им бяха на работа. За щастие болестта беше само грип и нямаше нищо сериозно.
Катя тъкмо разправяше на Оля цензурираната версия за последните денонощия и на вратата се звънна. За нейна изненада вместо Рекс видя президента.
–Освободих се по рано –целуна той Катя по бузата.
–Защо звъниш?
–Каза, че ще имаш гости, не прекъсвам женски партита без предупреждение –намигна и.
–Жалко, тъкмо бяхме голи на пилона, но се облякохме да не травмираме Рекс –прошепна му тя заговорнически.
–Винаги съм бил карък, какво да се прави –въздъхна президента.
Двамата влязоха в хола и Катя каза:
–Запознайте се, Оля –позачуди се как да го представи, той я избави от затруднението като подаде ръка на момичето и каза
–А аз съм Стивън и много съм слушал за вас –Оля се изчерви и наведе глава –спокойно, само хубави неща. И на състезанието в Полша бяхте фантастична.
–Трябваше да видите днес Катя, танцуваше като ангел.
–Обещавам да ви гледам и двете на състезанието и да викам колкото ми глас държи.
На вратата се звънна леко два пъти
–Много ми е приятно момичета, но дълга ме зове. На ваше място бих продължил вечерта в джакузито –намигна им той –виното е във винарната в кухнята, прозрачния хладилник с много бутилки, само не унищожавайте всички.
Момичетата си бъбриха няколко часа и малко преди 9 се разделиха. Рекс, нахранен и изморен блажено спеше на килима. Президента се върна малко след 9 и завари Катя в кухнята
–Какво правиш?
–Донесоха храна и смятах да я прибера в хладилника, не знаех кога ще се върнеш.
–Къщовницата ми тя, хайде да вечеряме или ти вече хапна?
–Не, чаках те.
–Сладкото ми то –опита се да си открадне целувка той –След вечеря трябва да поработя и ще дойде една жена, тя е личния ми секретар, човека който помни вместо мен –засмя се –Това е неудобството на моята работа, щом ще живеем заедно, трябва да свикнеш че около мен през повечето време има много хора. Секретари, съветници, охрана. Това не трябва да те притеснява. Всички те са сигурни, проверени и абсолютно дискретни. Има и помощен персонал, хора които почистват, зареждат и т.н, за да не ни се налага на нас да се грижим за това. Ако това те притеснява по някакъв начин, може ти да определиш правилата.
–Не знам, толкова е странно...
–Повярвай ми, бързо се свиква, особено с това винаги дрехите да са изпрани, яденето готово и къщата чиста
–Ти можеш ли да переш? –гризна го Катя по ухото
–Мога да правя всичко, аз съм от стара коза яре –плесна я той по дупето

Тъкмо привършваха с вечерята, когато на вратата се звънна
–Влизай –извика президента
–Извинявайте, мислех че сте свършили, ще изчакам отвън - жената погледна с неудобство недовършената им вечеря
–Няма нищо, сядай. Запознайте се, Катя –Лиля, Лиля –Катя.
Катя огледа Лиля и нещо леко я жегна, жената беше към 40те, много хубава и с умни проницателни очи. По начина по който Стивън реагира на присъствието и, Катя усети че те са много близки, или поне прекарват страшно много време заедно.
–Казвах на Катя, че ти си човека, който помни вместо мен.
Лиля я погледна усмихната и каза;
–Вярно е, аз съм човека който знае къде ще е президента след час, месец или година. Макар че, напоследък той никак не се вълнува от моите графици и сега разбирам защо.
–Не ме изкарвай лентяй пред бъдещата ми булка... Не ти ли прилича в лице на някого –попита той Катя. Лиля се засмя.
–Не започвайте пак, господин президент. Момичето ще ме намрази без вина.
Катя ги изгледа озадачено
–Сестра и е онази, която те порязва на всяко състезание.
Сега като се вгледа, Катя видя приликата
–Сестри сте с Зерова?
–Да, аз съм по–малката.
–Състезавали ли сте се?
–Само до 9 год, после получих травма и трябваше да се откажа.
–На мен ми се размина на косъм на 12, тогава за първи път се запознахме с него –Катя кимна към президента – А сестра ви не е лоша, но знаете как е в нашия спорт, всеки клуб си лобира за някой състезател.
–Аз пък си мислех, че спорта ви е честен –каза Стивън
–Няма честен спорт –отвърна Лиля –просто трябва да си толкова добър, че никой да не може да го отрече.
Катя кимна в съгласие, това беше първото което научаваха състезателите. Винаги ще има задкулисни игри, винаги ще има лобиране и тънки сметки. Затова просто трябва да излезеш и да покажеш, че си класи над останалите и да си изтръгнеш медала със сила.
–Знаете ли, гледах ви на състезанието в Мюнхен, как продължихте след 3 падания и не се отказахте да се борите до края. Иска се голяма сила за това –каза и Лиля
–Нямах голям избор. Треньорката ми от всичко най–много мрази някой да се предава, щеше да ме напердаши пред журналистите –засмя се Катя. – Оставям ви да работите. Беше ми приятно да се запознаем, Лиля.
Стивън се качи след около час и се мушна гол в леглото
–Студен си –недоволно измърмори Катя, гледаше някакво реалити
–Ти пък си с дрехи, ама аз нещо да казвам.
За първи път Катя беше облякла любимата си пижама, както се оказа напразно. Стивън не спря да се върти докато не и я свали
–Ако искам да гушкам плат, ще си купя плюшен мечок –оправда се той
–Искам да гледам, стига си пипал насам–натам.
–Добре, само да легнем на лъжичка да видиш колко е удобно –скоро истинските му намерения излязоха наяве и нещата се развиха по обичайния сценарий от предните вечери.
–Другата неделя ще почиваш ли –попита я той, когато най–накрая спряха да се опитват да съборят леглото
–Да, защо?
–Искам да отидем на пазар и вечеря.
–Двамата?
–Мдаа
–И как ще стане това?
–Със самолет, във Франция. Да ти пробваме френския –гризна я по ухото
–Шегуваш ли се?
–Не, напълно съм сериозен. Ще обиколим модните къщи, после ще се разходим по
Шан Зелизе и ще вечеряме в страхотен ресторант на върха на Айфеловата кула, как ти се струва...
–Това е...
–Какво, страхотно?
–Скъпо.
Той се засмя
–Не си тормози главата с това, аз съм богат.
–Не знам...
–Ако продължаваш да се чудиш, ще поканя приятелката ти!
–Перверзник –перна го Катя –ами ако ни видят?
–Не мисли за това, по–добре се информирай за последните новости в модата. Ше ти трябват няколко официални рокли, освен другото –и заглуши останалите и въпроси с целувки


Публикувано от alfa_c на 19.10.2016 @ 20:49:59 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   elder

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.04.2024 год. / 19:32:58 часа

добави твой текст
"Под окото на Господ - 12" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.