Зеленият дъжд пак се крие в чемшира,
а лятото сбира си вече багажа.
И залеза днешен преваля баира,
а нощните птици остават на стража.
И спъват краката си тъмните нощи,
и розови стават след залез баири.
Изтръпват във мене човешките мощи-
щурчето в душата ми тихичко свири.
Треви- окосени- на купки събрани,
опъват в стърнището дългите сенки.
Лозята -узрели- са вече обрани.
Момите си правят вечерни седенки.