автор: apostola

От болка в душата ми иде да викам,
защото в сърцето кръвта ми горчи.
По цял ден отчаян в компютъра кликам-
отвсякъде вече тревога звучи.

Светът се разпада на хиляди части.
Война се задава за целия свят.
Големите вече не казват си "Здрасти!"
и всеки на другия пак го е яд.

Очите нагоре не вдигам към Бога.
Той сякаш не вижда и глух е, и ням.
И глас да надигна аз вече не мога,
че кой ще ме чуе в света ни голям?

И страх се надига във всяко огнище,
и бомба във него е всяка искра.
Земята е вече взривено летище.
Играе се, Боже, с кръвта ни игра.

Небето развява си черната кърпа.
Вечерният залез отдавна кърви.
И сякаш побъркан, светът се раздърпа
и вече към края си бързо върви...