автор: SEVERKA

Като цвят от бялата иранска роза
си сред храстите във тази рокля.
Грях е да не се възползвам
от тИчинките на устата ти да не отпия малко опиум.

И се разтворИ пред силата на моите желания,
за да сбъднем на годините мечтите.
Ще те поема в трепнещите длани -
нали ме знаеш как съм любопитен...

15.10.2016 г.
3282 Б.Алекс.
Петър Пенчев