Убих мечта.
А после дълго плаках...
Без глас.
Без сълзи.
Без свидетели.
Положих непосилното мълчание
прилежно сгънато до нея...
Утъпках мястото.
Поставих камък.
И всичко заприлича
на раздяла...
Преди да се обърна
вече знаех -
покълваше мечтата
да забравя...