| Изтъркана от светлината масичка
улавя скъсаните ми въздишки. Не знаеш... Как да знаеш?... Смачкана
е даже вярата ми в нищото.
Накриво стъпва слънцето по пейките
и рано-рано си изкълчва глезена.
Разсипва куп лъчи... Не грейва,
а просто се разхлипва... Есенно.
Съсипва обещаната ми приказка.
За цветен танц и слънчеви къдрици,
за боси стъпала и топло скитане...
От клоните пропадат болни птици.
Прорастват в чашата ми корени.
Букетите до стрък се вцепеняват.
Загубвам всеки смисъл... Скоро
напук ще се погледна в огледалото.
Героите?* Измислици митични са.
В безмълвието им - изтрити писъци.
Не знаеш... Как да знаеш! Сричките
по устните им аз съм ги написала.
А тях ги няма. Празни постаменти
с изваяни отсъствия пустеят.
Отпускам пръсти. Късно е за сцени.
Най-после си поглеждам отражението.
В ранената от светлината пустош
зениците ми леко изсветляват.
Сълзите ми по плочките се чупят,
докато се превръщам тихо в камък.
---
"Героите ли? Боже мой... героите!
Сега се сетих, като ме попита...
Все бягаха очите им от моите."
Е. Мавродинова, Интервю с Медуза
Публикувано от hixxtam на 14.10.2016 @ 23:38:11
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
Р е к л а м аСтрелката | автор: nickyqouo | 317 четения | оценка няма | показвания 4774 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
"Между думите застинала" | Вход | 4 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Между думите застинала от yoro на 19.10.2016 @ 21:28:38 (Профил | Изпрати бележка) | Не знам дали възможна е надеждата
след разпиления прах от сълзите,
но през очите сърцето поглежда
и плахо казва-нека пак опитам... |
Re: Между думите застинала от elsion (negesta@gmail.com) на 20.10.2016 @ 17:04:25 (Профил | Изпрати бележка) | хората гонят надеждата,
някои - за да си тръгне; други - за да я стигнат
а всъщност - тя неизбежна е
и като Живота - последна умира :)
|
]
Re: Между думите застинала от mariq-desislava на 15.10.2016 @ 07:31:28 (Профил | Изпрати бележка) | Помпейска стилистика - това ми беше първата асоциация.:) Тук си отвъд всякаква имагинерна съзерцателност, а драматичната кулминация със счупените сълзи започна да се бори с високия ми праг на болка и аха-аха да вземе превес.:))) |
Re: Между думите застинала от daro на 15.10.2016 @ 10:23:09 (Профил | Изпрати бележка) | лапидариум на счупените сълзи, хербария на чувствата...
и галерия на едно отражение, отказало да гледа встрани от огледалото
брависимо, Елси-Ена :)
готин уикенд
...(.) |
]
Re: Между думите застинала от daro на 15.10.2016 @ 10:23:42 (Профил | Изпрати бележка) | лапидариум на счупените сълзи, хербария на чувствата...
и галерия на едно отражение, отказало да гледа встрани от огледалото
брависимо, Елси-Ена :)
готин уикенд
...(.) |
]
Re: Между думите застинала от elsion (negesta@gmail.com) на 15.10.2016 @ 21:24:55 (Профил | Изпрати бележка) | Подредила съм се аз най-драматично, на стари години, така е; а пипалата послушно са сплетени в плитки :)
(Счупванията болят, болят; особено ако са на сълзи...) |
]
Re: Между думите застинала от daro на 15.10.2016 @ 10:25:27 (Профил | Изпрати бележка) | съжалявам за грешката, отправена към Деската :)
... но ти си знаеш ;)
|
Re: Между думите застинала от elsion (negesta@gmail.com) на 15.10.2016 @ 21:35:12 (Профил | Изпрати бележка) | Лапидариум му подхожда :) ... Играта с отраженията е едно от големите тайнства на света. Нито виждаме себе си, нито виждаме другите директно. ... Но ти си знаеш :) |
]
Re: Между думите застинала от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 15.10.2016 @ 12:31:52 (Профил | Изпрати бележка) | Седни до мен. Отпий от чая с беладона.
И моля те във себе си недей поглежда -
във дъното на мрака ни се спотаява
една, от болките ни пиеща Горгона,
която чувствата и нашите надежди
без колебание и милост вкаменява... |
Re: Между думите застинала от elsion (negesta@gmail.com) на 16.10.2016 @ 16:02:33 (Профил | Изпрати бележка) | Страхувам се - отдавна съм погледнала...
и дните се редуват вкаменени,
с помръкнал блясък и със сенки б(л)едни.
Горгона в мен? О, не, не тя е в мене,
а аз се мятам в нея като в бездна.
(Има заигравка в заглавието, обаче накрая трябваше да има и едно "съм" - щеше да е по-логично от моя страна :)
|
]
Re: Между думите застинала от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 20.10.2016 @ 20:59:14 (Профил | Изпрати бележка) | Назъбено е дъното на тази твоя бездна,
а ти с отчаян писък сриваш се надолу
към ледената паст на нощ непрогледна
и душата ти без милост е нарязана до голо...
Мойри, медузи...
Но аз те водя с кентаври, харпии и ехидни :)
|
]
Re: Между думите застинала от elsion (negesta@gmail.com) на 23.10.2016 @ 13:10:45 (Профил | Изпрати бележка) | На дъното да слезеш... мисля, трябва,
най-долу
да се сринеш,
да познаеш
какви са мрачините на безкрая,
в които пустотата се прокрадва.
(можем да си направим митологичен цикъл - аз пък си имам уробороси, хелиади, сибили, минотаври, стикс и ... кой знае какво още ;) |
]
Re: Между думите застинала от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 06.11.2016 @ 11:24:11 (Профил | Изпрати бележка) | А може би на дъното разплакан ручей,
търкаля си водите и тъжно ромоли
или си спомням някой други случай,
от който също толкова боде и ме боли...
О, аз контрирам с Диана (няколко вида :)), Актеон, Харон, феникси... Има материали за десетки цикЪли :))) |
] | |