Черното обеща момиченце да ми подари
Да си го нося вкъщи сам да го гледам пожелах си аз
Намаше как на своите глупости и чудатости взаимно да не се присмеем
От карнавалните алеи на неизвестен черноморски град сънят ни грабна тогава
за да ни превърне в Деца! гонещи се безгрижно с истеричен кикот от единият край на плажа до другия
Врява и Безумие!
Тя не знае колко щастливи бяхме заедно тогава и затова сълзите ми не спират да цапат листа
Искаше ми се и Тя да бъде точно толкова щастлива, колкото съм аз отново влюбен
Като за Единствен път
Нито първи, нито последен
Но Единствен
Имам чуството че е
Точно толкова
Следва продължение ...