автор: apostola

Зад хоризонта е мечтата
и там е другото море.
За календара- друга дата
и там е другото небе.

А времето- часовник златен,
измерва гръдния му пулс.
И спомен- от далече пратен,
поддържа твърдо този курс.

Че там- на кея- под луната
отплават нощни ветрове
и във душата на жената
се раждат нови светове.

И ще се слеят дни и нощи
на сладкия му морски бряг,
за да забрави всички пощи,
изпращани от минал сняг.