автор: tearfly

в девет разпънах чадър
време е да се случи
дъжд и малък кошмар

вече не ще немея
идвам да те науча
как животът крепи
всяка хваната капка
и че коса се суши
аз ако се излея
спри сега да се смееш
гневна съм
и много страшна
не е това любов
а малка кутия прашна
дето държа ветровете
и ако искаш да вземеш
нещо дълбоко вътре
с теб ще се запилеем
някъде вдън гората
където никой не знае
че Тя кротко тъгува

тихо сега
мълчи
няма да те целувам
само в мойте очи
във дома ни ще плуваш