автор: zika

- Извинете! Тук ли е мястото за търгуване на души? – попита дребния, съсухрен човечец. Беше чакал часове наред да му дойде реда.
- Тук е – каза жена в бяла престилка.
- Казаха, че ще ми помогнете.
- Седни. Сам ли си? Продаваш или купуваш ? – каза жената.
- Да! Продавам. Защо? Не може ли сам да си продам душата.
- Как се казваш? От къде си? На колко си години? ЕГН-то – каза жената.
- На ти ли ще си говорим – каза мъжът.
- На ти – каза жената. – Донесъл си най-съкровеното у теб за продан. Не може на Вие.
- Казвам се…На…години съм. И съм от…ЕГН-то ми…
- Защо искаш да я продадеш? – каза жената записвайки данните в компютъра.
- Живея с грешната душа – каза човекът.
- Защо мислиш така?
- Ето, моята – не ме иска, значи не е за мен.
- По какво съдиш, че не те иска?
- По всичко. Не се разбираме вече. Живея, както са ме учили: Преклонена главица…и другите такива правила. Със стадото съм. Един път съм с тези дето викат срещу мигрантите, циганите. Ходих и да ги бия – и едните, и другите. Друг път съм с правителството. Подчинявам се. И мутрите харесвам. Работя за тях. Спрях да мисля. Слушам чалга. Съгласявам се да съм беден, краден, бит. Продават страната. Нека. Корупция. Няма лошо. Тровят децата с дрога. Пас съм. Черноморие – бетонирано. Какво толкова. Милионери. Крали били, измамили хората с приватизацията. Много важно. Могат хората, грабят. Искат ни територията. Взимайте я, бе. Ние – в пустинята. 40 години. Нали за толкова се променя съзнанието. Но душата ми не иска в пустинята. Плаче. Аз плача. Не спя. Това живот ли е!
- На кого искаш да я продадеш?
- Ще я продам на някой, който иска да промени света.
- А ще си купиш ли друга душа?
- Не! Защо ми е? Като гледам наоколо – всички са без души. Живеят си живота. Така мога и във Властта да се вредя. Депутат се става само, ако си продал душата си. Иначе Тя, Душата ще ти пречи да разпродаваш миналото на дедите, бъдещето на децата си. За настоящето да не говоря. Абе за живота български – или добро или нищо.
- Добре – каза жената. – Сега отвори стиснатите си зъби, за да я видя.
- А ги отворя, а е излетяла.
- Без да я видя не мога да направя нищо по въпроса. Да-а-а! Мъничка е твоята душа. Като пеперудка. И крилцата си й подрязал. Няма да излети.
- Колко давате за такава душа?
- Душата няма цена – каза жената.
- Не разбирам – каза мъжът.
- Можеш да я дариш. Или замениш. Душа за душа.
- Как така да я даря! Искам да спечеля нещо от нея. Я, другите! Напечелиха се.
- От душата не се печели – каза жената. – Дарили са те с нея. Опасно е да се нарушават неписаните закони.
- Какви закони?
- Да обмениш вечната душа за временна власт.
- Може или не може?
- Може, но е сложно и опасно. Не си ли чел за историята на доктор Фауст.
- „Не съм на бог подобен! Изтрезнях!
Аз червей съм, заровен в кал и прах,
когото пешеходецът без жал
премазва и погребва в прах и кал” – каза човечецът.
Жената го погледна с интерес.
- О! Гьоте!
- Да – въздъхна мъжът. – Чел съм. И какво от това?
- Как мислиш – душата ли е твоя, или ти принадлежиш на душата? – попита жената. – И дали в момента не те е довела тук за да те смени.
- Тя – мен! – каза мъжът.
- Да! Тя – теб!
- Това променя нещата – каза мъжът. – Обидно е някак. Да ме захвърли като боклук.
- А ти - нея? – каза жената.
- Друго е! – каза мъжът.
- Не е друго. Ти си Тя. Тя е Ти.
- Това е страшно. Значи трябва да продам себе си. Мислех само една част – тази с душата, де. Значи и тя не може да ме смени.
- Не знам – каза жената. – Трябва да решиш! Но няма връщане назад. Заменяш или даряваш? Дариш ли – ще те дарят и теб. Замениш ли – каквото ти се падне. Работим на принципа на лотарията. Теглиш си билет и всеки с късмета си.
- Мога ли да помисля? – каза мъжът.
- Не! Влизането тук, даването на лични данни, заявяването на желанието – вече е задвижен процесът.
- Боже, какъв процес?
- Трета Божия заповед: „Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог” – каза жената.
- Не съм казал името му – каза мъжът. – Никой не го знае. Имал седемдесет и две имена.
Жената се замисли.
- Може и да си прав, но вече нищо не мога да направя по въпроса. Сега ще те вземат до приключване на нещата.
- Не искам! – каза човекът. – Размислих! Харесвам си душата.
- Вече не е мой проблем – каза жената. – Търсил си, поиска, ще ти се даде…
- Следващият!
- Извинете, това ли е психиатрията…
- Това е – каза жената в бяла престилка.