автор: apostola

На мене всичко тя ми даде:
сърце, душа, умът и плът.
Без капка свян ми се отдаде
и тръгна тя по моя път.

За таз любов великодушна
за миг ме, Божи, не кори.
Ако в душата не я гушна,
на мъртав въглен ме сторИ.

Такваз любов не се изпуска-
такава няма и на сън.
За нея разум ме напуска
и цвят красив е всеки трън.

Че таз любов е като мисъл-
с начало е, но е безкрай.
Животът с нея има смисъл
и той е...истинският Рай!