Краят на деня и днеска
правеше си равносметка.
В тази очевидна фреска
драскаше си сам отметка.
Залезът в тъгата лека
гаснеше зад планината.
Идващата нощ полека
гълташе ни светлината.
Кацнаха си по гнездата
уморените ни птици.
Скри си слънцето браздата
там- зад звездните аплици.