автор: bbobbibgbs70

Аз знам, че няма да се върнеш,
не съм дете, а сто процентов мъж.
Рисувам с погледа си в мрака
картини в пламналата ръж.

Необяснимо е за мене,
защо пропаднахме за миг.
Не бе готова ти за мен. Уби ме...
Страстта угасна в твоя лик.

Кристална светлина от сълзи
докосва моите ръце.
От горест и тъга те сплитат
туптяща форма на сърце.

Ще се преборя. Ще надмогна,
това, че паднах изведнъж.
Самотен, но с усмихнат поглед,
в златистата дъждовна ръж.

Там искрено ще търся обич,
а не случайно молещ жест.
За любовта си синеока
и моят бъдещ мъжки тест...

2006
Боян СТАНИЛОВ