автор: sabin

Като в странен театър,
на сенки и светлини,
губим стари приятели,
товарим се със злини...
Малко мислим за утре,
бързо забравяме вчера,
душите ни глухо викат,
самотни нощем треперим...
Животът ни като стих,
остава все недописан.
В деня си крачим сами,
а за света сме излишни.