Тъжните ми мисли се събират в ято -
като прелетните птици те ще отлетят нанякъде.
Ще се облечеш във дрехите от бяла перушина -
да ме догониш ще побързаш във чужбина.
И болката ми ще заспи във твоите ръце
когато гласовете ни се слеят в нежна песен.
Ще притихнат всичките звезди и голото поле
щом тялото си трепетно над теб надвеся...
30.09.2016 г.
3262 Б.Алекс.
Петър Пенчев