автор: apostola

Не ти ли омръзна да ходиш до днеска
на работа от понеделник до петък?
Да миеш косата и гласиш прическа,
да вдигаш и кръвно, да чувстваш несретък?

И в кухнята вечер да готвиш до късно.
Пране да простираш и пак да прибираш.
С парцал да минаваш, където е мръсно.
И да ми сервираш, и да отсервираш.

Чинии да миеш и ризи да гладиш.
Лекарства за двама за лек за купуваш.
На стари години и зъби да вадиш...
Когато съм болен над мен да будуваш.

Това е геройство невидно и тайно-
виси по ъглите на нашата къща.
Но то е за мене и видно, и знайно
и всичко към тебе със обич се връща.

Затуй те избирам на мен да си муза
и в името твое куплети да пиша.
Целувам те нежно по лявата буза
и нека сърцето ти с мойто да диша.