Въздухът просмукан с есенните аромати,
зрели ябълки опитва вятърът на вкус.
На пейката пред портата те чакам,
тихичко подсвирквайки си блус.
Ще те посрещна с пламъка на огнения залез -
телата ще настръхнат от внезапни тръпки.
Страстта отново в нас ще се разпали.
Ще искат пеперудите отвътре да изхвръкнат.
Ти ще смъкнеш бавно бялата си блуза -
ще се разтворим във любовни ласки.
Ще впия устни в твоите като вендузи
и все ще ти повтарям колко си прекрасна...
25.09.2016 г.
3256 Б.Алекс.
Петър Пенчев