автор: apostola

Събуждаш се във утро синьо,
протягаш морните ръце.
Пийни от чашата си вино
и грабвай пачето перце.

Излей душата си на лИста
със думи светли и добри.
И мисълта ти тук лъчиста
душата ти да озари.

Пиши за хубавата вечер
и пламналата в нея свещ.
И за намерената вече
най- ценната за тебе вещ.

Халката брачна на ръката,
останала за спомен тук.
Преплувала сега реката
без лодка нова и без звук.

Остава в тебе, като спомен
една отишла си жена.
За нея този ден е помен
под натъжената луна...