автор: hihi

С меч разсичаш нашта реч
на две неравни половини,
сока на безумието да извлечеш
от дълбоки рани сърцевинни.

Ще предаде себе си на теб,
защото вече няма смисъл
да седи в пустия мезонет
с паяжините провиснали,

за да замръзне като водата
и да порази със хладен блясък,
за да се плъзга като светлината
вечно и навсякъде,

за да не бъде плач от пъкъла,
потънал в сумрака на гара,
циганката иззад ъгъла
ти разказа своите кошмари.

Тя ще умре гневна и красива
десет лъча преди изгрев,
а ти, благословеният лъжец,
ще си поетът ненадминат.