автор: libra

така спокойно беше в облаците,
докато чаках зимните ми залези да си отидат
и времето в мен го удължавах,
за да се науча как да заобикалям зимата..
не трябваше в моята самодостатъчност
копнеж да има,
но ме понесе вятъра
и беше толкова красиво,
листопадите не спираха земята да покриват,
танцуваха вихрушки пъстри, живи
и аз завинаги останах в този ден на есента -
едно забравено
и непотърсено от никого
хвърчило..