автор: marisiema

Не е виновна старостта,
че ни обгръща самотата.
Недей упреква и страстта,
захвърлила ни в тишината.

Не е виновна старостта
за миговете на безумие,
за потъмнялата душа
и болката по пулнолуние,

за дългите и тъмни дни,
за недокоснати вълнения,
за отлетелите мечти
и липсата на вдъхновение.

Не е виновна старостта
за рухването със годините,
препъването пред света
и тъжния порой на мислите.

Грабни живота изтънял
и напълни го с шепа радост.
Стисни мига си полетял
и влей във него жар и сладост...