автор: elder

Сутринта Катя се събуди от будилника на телефона. Президента беше изчезнал, но на възглавницата имаше бележка „Кафето е сервирано в хола“. Катя взе душ и се приготви за тренировка, почивката беше свършила. Отказа се от кафето, защото закъсняваше.
Пред входната врата стоеше млад мъж от охраната.
–Добро утро – поздрави той. – Дайте сака, аз ще ви откарам до залата.
Долу ги чакаше кола с табела на такси.
–Шефа каза да не бием на очи, така никой няма да обърне внимание
Катя си помисли, че не е точно така, защото тя рядко имаше пари за таксита, но нищо не каза. Момчето се оказа много добър шофьор и пристигнаха за нула време. Дори успя да не закъснее. Поставяха съчетание по песента на Уитни Хюстън от филма Бодигард. Всъщност съчетанието беше старо, но Катя така и не беше успяла да се вживее в образа и не се беше получило нищо особено. „Помисли си какво е да трябва да се разделиш с човек, когото обичаш повече от себе си, защото така е по–добре за него – беше и казала тогава треньорката, пресъздай болката от невъзможната любов“. Катя много харесваше филма, на последните сцени дори и идваше да се разплаче, но на леда нещата някак не се получаваха, магията липсваше. И затова днес се притесняваше, но нямаха избор, трябваше бързо да подготвят съчетание за едно състезание и се бяха върнали на това с малко промени. Оля вече беше в съблекалнята.
–Къде се губиш, 2 дена ти звънях
–Имах работа.
–Вече така ли му викат - разхихика се Оля –хайде разправяй, как е принца
–Шшшт – Катя се огледа изнервено - всички ли искаш да чуят?
–За всички не знам, но аз искам –изхихика пак момичето.
–Хайде момичета, размърдайте се, деня мина –разнесе се гласа на треньора.
След загрявката дойде време за съчетанието на Катя.
–Страст Катя, невъзможна любов, вживей се малко – треньорката не звучеше много обнадеждено. Технически нещата се получаваха добре, но артистично никак. А време нямаше. И всички щяха да са втренчени в олимпийската шампионка с огромни очаквания. Не че състезанието беше супер важно, но беше въпрос на престиж.

Катя застана на леда. Музиката тръгна, безброй пъти беше слушала текста, но сега за първи път го чу

Винаги ще те обичам

Ако
можех да остана...
Но ще бъда само пречка в твоя път,
и тръгвам,
но знам,
че ще мисля за теб на всяка стъпка
от пътя...

Пееше Уитни Хюстън. И Катя си представи как не може да е със Стив, трябва да го остави, за да може той да върви по пътя си и я прониза такава болка

Винаги ще те обичам
Винаги ще те обичам
Винаги ще те обичам

Винаги ще те обичам, повтаряше и Катя. Когато свърши се разнесоха аплодисменти. Тя отърси глава, толкова се беше вживяла.
–Някой е събудил нашата спяща красавица –каза хореографа на треньорката
–Бог да го благослови – отвърна тя
–Браво Катя, великолепно, точно така те искам. Играй така и на състезанието и ще им покажеш какво е класа.
–Беше страхотна – каза и Оля – принца явно си го бива - и и намигна
–Ако ти кажа, че не си спомням как играх, ще ми повярваш ли?
–Вярвам ти, но няма нужда да си спомняш, просто играй така и на състезанието и готово –смушка я в ребрата Оля
Накрая на деня треньорката се приближи към Катя
–И кой е щастливеца?
–Кой щастливец?
–Този, за когото си мислеше днес докато танцуваше
Катя се изчерви
–Признавай доброволно, знаеш че така или иначе ще разбера
Това беше вярно, тренираше я откакто Катя беше на 14 и още не беше успяла да опази тайна от нея
–Не го познавате – измънка Катя
–Добре, добре, ще разбера по моите си начини –треньорката и намигна и си тръгна
–Хайде да отидем на кафе, хем да ми разкажеш какво става –каза и Оля
–Добре, но първо трябва да се обадя.
–Кажи, зайо – президента и вдигна още на първото позвъняване
–Ти до късно ли ще си зает, защото Оля иска да отидем на кафе, а искам да видя и мама.
–До късно, може би 9, така че се забавлявай спокойно. А ако искаш, покани приятелката си на гости у нас, и майка ти разбира се. Какво ще кажеш?
Мисълта да покаже на Оля страхотния апартамент я изкушаваше, но и се ходеше и на кафе
–Не знам...
–Забравих да ти кажа, че Рекс снощи е сътворил някакви бели у майка ти и тя ни си го е върнала по Леонов да си го гледаме и сега е сам във вкъщи – това беше истина само донякъде. Всъщност на президента не му се искаше Катя да се размотава сама по кафетата. Ревнуваше.
Мисълта за Рекс, затворен сам със дизайнерските мебели, накара Катя моментално да вземе решение
–Отиваме у нас, докато Рекс не е изял всичко.
Президента се усмихна наум, доволен че кафето е отпаднало.
–Добре – каза и – отидете до спирката и сутрешния ти превоз ще се появи.