Има ли място в ежедневието за мечти?
Неспирно времето лети и лети.
Изгубени сме, читателю, двамата с тебе,
глуха забрава и нас ще отвее!
Без почивка часовникът пее и тиктака.
Заслушва ли се някой, времето не чака.
Немир и грижи в хорските души,
стрелаката не спира, не спира да върти!
Там, навън, нейде в мъглата,
дете без обувка, в забвение чака.
Отсреща куче лае, а детето знае,
нищо няма и всичко има, то мечтае!
Шепот, вятър, трънен венец,
в студа се топли, малкият страдалец.
Затънал в мисли, в мрака отнесен,
може би има край часовниковата песен...