автор: liulina

Спомен с отражение в два стакана вино,
виждам как танцуват ин и ян в капчици омая,
вплели длан в длан слели се като андрогин
и звук досущ кристален „Горчиво“ до безкрая!

Огледаш ли се в мен, в чист тон на камертон отеквам,
потъвам с виното в рубинения глас на любовта
погледът ти сякаш е морски бриз и му откликвам,
изпивам го на дъх и изоставям дружката си Самота.

Къпем лятото в честотата на вълните ни,
усмивка разливаш в очите ми и неистово крещя,
правя го без думи и летя във вихрените дни,
а попила виното горчиво кралицата Съдба,
коронясва ме да бъда още една обичана жена!

Сред морските талази вечно тази песен ми звучи,
със звънливи чаши вино и една ръка в ръката ми,
в два сливащи се погледа където любовта мълчи,
а до кивота ражда се зора, която в сладкото горчи!

Произведението участва в Трети национален поетичен конкурс "Горчиво вино"