автор: Bockpece

Колко трае пътешествието, което наричаш вдъхновение. От залеза до първия лъч на усмивката ти?
От широко отворените очи на изгрева до примигването на случайния облак или до истината, че някога те е имало? Колко трае за теб и за празния куфар?
Настъпва второто време, което нищо не знае за първото. Не знае, че улиците на Венеция нямат ъгли и умората пълзи по гръбнака й. Позволи ми да не те познавам.