страховете изчезват когато се появи светлината
тя е крехък жадуван мираж
в надпревара кинжали бодат по сърцата ни
и за кратко съдбата е във роля на паж
изтрезнял от любов на парчета е вятърът
замаскирани тъмните ъгълчета чакат поклонници
отклонени въздишки във небето трептят
криволичат пътеки по тях само бездомници
на сакати коне преди края се плакнат звезди във очите
и от ноздрите капе тъгата на роб
само нишка невидима свети във миналото
а тишината лъжовна е във форма на гроб