Не естествено. За да преразкаже сън сигурно човек се нуждае от специална атмосфера. Качествено мастило, хартия, подходящо осветление, лампа или най-малкото свещник, пълен с парафин.
Би била необходима и една равна плоскост, която би помогнала на мастилото да засъхне равномерно.
... След това случката започна да се повтаря през равни интервали от време. Навън до къпинака, върху ръката ми кацаше муха/ тлъста/, която накланяше тялото ми на една страна. Езика ми се оплиташе, губех обонянието дори. „Там до общежитието съществуват тлъсти, гадни мухи, както и тлъсти, гадни къпинаци, както и гнусни черно-шарени овце, които не почистват буците с каменна сол за разлика от моите добри овце. Там до къпинака паниката е толкова мощна, че заради нея никой не иска да ходи там“. И после ми казаха, че видели смока да търкаля нещо, нещо си, нещичко завлечено от полупразния дам на общежитието. Бляскаво като мънистото на смоците. Да го търкаля, после да спира и пак да започва с търкалянето. Казаха ми го и аз си го записах, защото не беше сън.