автор: dido080

Растях плах и несигурен - за самоуверен да не говорим. Може би като индианците застанали до своите шатри все очаквах вести от дъжда, от снега, от шумата дори. По онова време отглеждахме овце от една единствена порода превъзходна, нискоедреста.
Между тях имаше и такива с черна окраска но те не ми бяха интересни. Интересни ми бяха онези, които не създаваха проблеми и грижливо почистваха буците със сол след черните овце дори които все ги предреждаха по пътя към общежитието. Не преразказвам сън собствен или на Таня... или пък свой разказ, който корумпирани хора са извадили от папката с чернова, за да го представят от свое име там където трябва. Докладвам за смока и мухата – те ми бяха интересни. Мухата синоним на страха, смока на тревога. Та ако веднъж поне го бях видял този смок нямаше да се отплесвам в ненужни разсъждения.Защо той не присъства в посудата на траките? Няма го, просто го няма. За мухата въобще не съм си помислял да разсъдя. Тя добре си съществува след онова време, даже си мисля, че някой и е посочил пътя към дома. Казал и е къде да спре, къде да свие гнездо, ъгъл от който не изстрелвам език по време на лов. И ако след лов заставах до оградата, тогава застанах след оградата. И без причина тлъстата гадна муха кацна върху ръката ми. Беше толкова огромна, че тялото ми се наклони на една страна в посока къпинака. Какво трябваше да направя? Да изстрелям език или направо да извикам за помощ? Кой може да каже със сигурност. Паниката най-напред се нуждае от паник бутон, който тогава навярно не съм открил.
И сега знам, че не съм преразказъл сън.