автор: liulina

Вървя след нишката на младостта,
тя вече ми се изплъзва мълчешком,
но още ме пленява мирисът на лято,
на морски бриз и безбрежие …
Очите ми още невежи да оценят,
виждали толкова тази морска шир,
понякога сякаш излъчват печал,
защото и тяхното лято изтича …
Наближи ли есента, няма връщане,
тя ще издигне други прийоми
за достигане на лятото
и сякаш е мъртво течение,
вече по-необятно и без обратно …
Не си вече лятото на раковините,
където двама вървим ръка за ръка,
не си морето, което слушам облегната на мъжко рамо,
ти си вече детска глъч и гоненица по плажа,
пясъчни замъци и събиране на миди …
Това си ти море, ти си емоцията на децата ми,
оглеждам се в техните очи и си спомням моите,
детството е толкова прекрасно!
Сякаш мога да се върна, но не би,
все пак съм там, когато играя по пясъка,
когато виждам на сладоледените устни усмивки,
и сякаш има обратно в необятното …