автор: mariq-desislava

Въздухът дори натежа,
за да ме познаеш,
йероглиф мой неразгадаем,
дефиле мое разпръснато.

Уханието на тъжната коса
и белезите ти отвън/отвътре,
предупреждават:
„Стой поне на крясък от мен”,
но как да устоиш на очи
с цвят на измокрена нощ
и устни от слънце?

Искам сърцето си нахапано
и роклята – раздрана от целувки.