автор: marisiema

Събуди ме във ранната утрин вълшебна,
в още сънени, девствени, златни зори.
Искам слънцето с топла надежда да срещна
и далеч във мъглата - прохладните, родни гори.

Ще оставя тъгата в нощ тъмна, пустинна
и изплакани в нея жестоки кошмари, беди.
Ще погледна към пъстрата, цветна градина
и ще слушам как птичата, нежната песен звучи.

Позабравена, бедна, нищожна и дребна,
като стара, олющена лодка в безбрежни води,
ще прегърна зелените, свидните, родни полета
и Земята свещена на гордите, мои деди.

Събуди ме във ранната утрин вълшебна,
във щастливо проблеснали златни и нежни зари.
Искам слънце любимо отново със обич да срещна
и далеч в синевата - красивите, хладни гори!...