автор: pavlinag

Изпържи се до бяло слънцето.
Препече облаците на филийки.
Водицата им сръбна за прокарване
и прати гръм да се оригне.

Аз прималях под навес в кафенето
да чакам ти да минеш да ме вземеш.
На бучки лед превърна се фрапето ми.
На мокра блуза ме превърна времето.

А ти отмина, тичайки под вестника,
промушвайки се между капките.
Не чу как келнерката ти подвикваше.
И не видя дъжда дали разплака ме.