автор: Stargazer

- Не прилича на банкер - позволявам си да отбележа.
Тя поглежда към бара:
- Не прилича, но е.
-Той ли ти направи това?-питам, като докосвам лицето ѝ, където гримът не може да скрие синината.
-Не е твоя работа!
Нямаш си представа колко моя работа е- искам да изкрещя. Но само питам:
-Защо си с него?
Въздъхва:
-Не си се променил въобще... Това ли е всичко, което искаш да ми кажеш?
-Не.
-Тогава?
Тогава? И аз не знам. Вместо отговор, ставам и я хващам за ръката:
-Ставай. Тръгваш с мен.
Какво е това в погледа ѝ? Нямам време да разбера- с пълни чаши в ръце, г-н Банкер пристига.
-Кой е това?- попитва, без дори да ме погледне.
-Приятел- решавам да се представя. –Гледах как си я разкрасил...
Както и очаквах, това не пропуска да го вдъхнови.
-Гледай си работата, боклук!
И тоя-същото.Игнорирам го. Това очевидно не му харесва, защото се надига, но тя го хваща за ръката:
-Петко, седни. Не ми се гледат скандали. А ти- обръща се тя към мен- не се прави на глупак... Хайде, приятелите ти те чакат.
-Изчезвай, педераст!- пожелава ми довиждане господинът. Виждам, че ще трябва да си поговорим с него някой ден.
-Сбогом, Силвия- изправям се.
-Довиждане, Никола.
Тръгвам, но гласът ѝ ме спира:
–Кажи на Виолета да ми се обади. Това е новият ми номер.
Поемам късчето хартия и тръгвам към вратата. Не знам коя е Виолета, но ще има доста да почака за новия номер на Силвия. Листчето ще запазя за себе си.