автор: daro

Само да можех да тръгна…
Само да можех
широтата си да разгърна –
бих го направил,
но се изгубих
като златна верижка във пясъка.
Освен това е студено
и първа слана ме ожари по август.
Не успях да ти посветя
портрет на тази вечер.
Вечерният бриз духна свещта.
Призовах луната за свидетел,
а тя разпиля по вълните
отключени сребърни белезници
и ми изпрати храна –
любовна палачинка по морето.