автор: pc_indi

Остана чичо ми...
В черешата и гроздето,
в лешника, в къпиновия храст...
На двора лятото си сменя кожата
и кротко дреме
споменът край масата.
Остана тук, в зелено огледало,
с отпечатъка от обич и земя,
в което времето за тлен е спряло,
с очите на безсмъртна тишина.
Дойде Септември
с писана каручка,
закичил зад ухото лист от дъб,
с номадските си мъдрости
да ме поучи.
Отдалече свети златният му зъб...
Така е...- казва-
Пръстов отпечатък
оставя всеки в своя земен път,
преди да прекоси отатък
и нова форма на живот
е всяка смърт.
Да ти е плодно!- казва-
Какво за работа и милост ще дадеш
за наричането и орисването?
Какво да дам?
Три гроша вяра, шепа плодове
и едно сърце за калайдисване.