автор: strega

не
няма дупка
просто някаква вдлъбнатина…
остана след поредния самотен залез
не ти се сърдя
болките
и самотата
не винаги са по вина на вятъра
не само бурята събаря керемиди
и обръща маси
не само котките убиват скакалци…
не само прилепите се самоубиват…
светулките са огнените упреци на лятото
да не забравим билките по изгрев
след дивото хоро на самодивите
нагазили в реката
като призраци
държиш ръката ми
да не забравим…
и… босите мечти
и дъждовете
ти чувал ли си истинската изповед на мравките…..
за теб навярно думите на низшите не означават нищо
но те ни пишат
с безгрешните си мравешки завои
с тунелчета и сламени лулички
…
не ти се сърдя
знам
ще мине всичко
животът покрай мен
на габарити
парцалени са куклите
сърцето
и топките на ластик
и душите
парцален е животът
изтънял…
ако се върнеш с болката в дъжда
ще е нормално
може би ще е нормално……
но нямат смисъл точките след края
след зимата
безкрайно много точки
безкрайно нямат смисъл
чудесата
бездомните живеят при звездите
обичат звездно
или не обичат
змиите пъплят с тъмни очила
по хребета на времето
и ни говорят
мъглите топлят пръснатите семенца
следи от дъжд
един рефрен
за птица
с бастунчета изкачват всяко било
изострят костите
и изумрудените сетива
на шарените броеници

намерих пътя… въпреки снега
и въпреки…

сега седя
на двора

и…
въпреки умората

ще приютя

светулките

и вятъра



ако повярват в хората