Седи на пейката във парка,
а тялото е свито на камбана.
Главата му тежи с категоричността
на спряло бронзово махало.
Навярно спи.
Сънува дом в недрата
на глъхнещи подпочвени води.
Или сънува малка стая -
убежище от четири скали,
достатъчни за тъжното му тяло,
за две торби
и за бутилката с водата.
Допускам, че съм неговата сянка,
опряла челюстта си върху дланите...
... ужасно ми се спи,
ужасно ми се спи...
Тогава чувам звън
и звън по звън броя лъчите
на хората, отиващи към храма.
Така бездомниците отброяват дните си.
От всеки пулс по нещо си отива
нанякъде,
чрез сънищата ни навън...