автор: djudjii

Едва ли с тебе дом ще създадем,
във който детски смях ще забълбука,

където след безкрайно дълъг ден
на прага ще ме срещаш с "Тук съм, скъпа".
За всичките банални нещица
и случки разни сладко-идилични,
до късно ще мечтаем през нощта,
заспивайки в леглата си различни.
Когато и последната звезда
се сгуши кротко в облачната пазва,
насън ще тръгнем - мънички деца,
един към друг, отново да пораснем.
Ти пръв ще ме познаеш, може би,
или ще трепнем двамата, не зная...

Едва ли ще се случи, но нали,
до края на живота си мечтаем.