автор: apostola

Тя винаги билА е в мене тиха
и винаги билА е само моя.
И щом напиша два- три нови стиха,
тя връща във душата ми покоя.

С любов избирам нужните ми думи
и ги подреждам в стройните куплети.
Не искам даже хонорарни суми,
като любимите ми днес поети.

И аз ще пиша още мълчешката
дордето се преборвам със лъжата.
И даже да се движа слепешката,
ще нося любовта си във душата.