автор: mirei

един ден гледах
как златарят състарява с поглед
миналото на моя пръстен

как вятърът се усилва
сякаш се е договорил със смъртта
да ожъне дърветата вместо нея

лятото се отдръпваше от лицата на хората
самотни риби-балонки
в блуждаещия въздух

градът се сбръчкваше, смаляваше се
и скоро можеше да се побере
в стара дървена щайга

Господ разбъркваше нещо в нея
както баба ми - сушените сини сливи
поръсени с пепел и прибрани на слънце