Неутихнали в бяг ветрове
заиграват се в лунни полета.
Разлюляли това ширине,
прелетяват и нейде изчезват.
Недостигнати волни мечти,
със надежда, с копнежи изваяни,
запрепускват към ярки звезди
и рисуват копринени блянове.
Незатихнала, буйнала страст,
във очите на облака светва
и гори, както огъня в нас,
разкрещява се, срязва небето.
А сърцата ни бедни в захлас
затрептяват, в звезди устремени.
И достигат душите до тях
прекосявайки пътя небесен...