автор: argonyk

Морето е спокойно - вързан поп -
и синьото му расо е прибрано.
Събира август пек в тръстиков сноп
на дюната до плажа вбил коляно.

Разбриданите водорасли пак
изсъхват по седефни песъчинки.
Небето слага рехав бял калпак,
закичен с дребни облачни стотинки.

Чадърите искрят в палитрен тон
и гларуси летят като в спектакъл.
Довява бризът мек дантелен фон,
пред който всяка грижа съм съблякъл.

Капризната съдба разголва гръд
пред погледите жадни на мъжете
и чезне в хоризонта оня път,
за който ще платя със две монети.

Солта полепва. Ставам благ и мил
и няма скръб във плажната ми чанта.
Поморие у мен гнездо е свил
и свети слънце в моята поанта!