автор: daro

Отекват звуците
от падащите борови кори.
Подобно на секач,
кълвач руши повърхнината.

Поспрял се е животът
подобно какавида във пашкул,
стаена под кората.

Стоиш отпуснат – неподвижен
в обемите от кислород.

Трептенето на въздуха напомня
за онова тъй непосилно разстояние –
от тебе до короната.

От корените просто ще свариш отварата
на спомена,
предпазващ те от крайни състояния.

И после ще се унесеш,
ще си представиш -
на равното редиш греди за къща,

ала оставяш проход помежду им,

където често ще се връщаш,
в прохладата на твоето
изтекло време.