Усмихва се с уста,
а отвътре е гримаса.
Очите ù са плитък
детски басейн,
в който (ако скоча от кулата,
където изглеждам най-малък)
няма да се удавя,
но ще остана инвалид
и след смъртта.
Докато изравнявам
пръстите си с ръбчето,
гласът ми се спира –
що за живот ще е,
щом хромите
и дяволите няма да ги вземат.