В тишината мълчим,
а тя сякаш говори ми,
тя сякаш шепти...
...едва докосва ме.
В тишината сме слепи,
но очите затворени
сълзите проклети
ще видят отронени.
Тишината отвежда ни
в мрачните спомени,
те удрят и блъскат ни,
а после ни молят.
Тишината преследва ме
със сенките черни,
сковали очите ти
в мен, потъмнели...
Тишината шепти
...по-добре да не знаем
колко силно боли
от любов отлетяла.