Помня, някога хранех врабчета,
с половината си закуска.
Аз тогава бях детето, което
със хвърчило мечтите си пуска.
И от слънце преливаха дните,
а във нощите - сънища цветни
Боже мой, къде са мечтите
и невинните трепети летни?
След игрите бързах да взема
нова книга от библиотеката
и със нея напред да поема
към света лека – полека
Тъй от Жул Верн знаех за Франция,
а от Джек Лондон за кучето хъски,
всяка дълга лятна ваканция
пътешествах безплатно и дръзко.
Всяка есен ми отесняваха дрешките,
към желаната зрелост препусках.
Аз растях, но растяха и грешките,
дето воля – неволя допусках.
Е, …. пораснах и възрастен станах,
а светът се смали, отесня
във миражи да вярвам престанах
и живота ми обедня.
Днес поглеждам назад и преглъщам
болката, по всичко отминало.
И да искам не мога да връщам
времето, дето е минало.
Красимир Бачков