бездънно е в душата ти
синьото се гони в очите ти
и умира преди да премигнеш
няма нищо за обичане
празни вани – мавзолеи на грешките ни
силата на страданието е в килията на примирението
останаха без звуци утрините
гласовете танцуващи в залата на спасението вече ги няма
няма акустика
глухи са пътищата и стъпките
само прожектор приковал мизансцена
осветява едничка тревога
че без актьори остава животът
без поклон
без бурни аплаузи
смъквам грима със сълзи
червеният нос само стои
трудно дишам
и тананикам на шапката си…
мъртъв е клоунът